The beauty of Sheffield

Имах нужда да избягам. Веднага. Имах нужда да си поема глътка въздух. От хората. От обстоятелствата. От независещите от мен ситуации. В такъв момент тръгваш, за да забравиш, но забравяш ли наистина? Въпреки всичко бях обнадеждена. Преди да замина в левия си джоб сложих надеждата, а в десния спомените. Бях решила, че когато се върна в единия от двата нямаше да е останало нищо. Но от надеждата за продължение ли щях да се отажа, или от спомените?  Да сложа край или да продължа да се надявам? Това все още не знаех.

Първи секунди на английска земя и вече бях влюбена, влюбена в надеждата, но не онази надежда за продължение, а в надеждата за самосъхранение. При вида на спиращия дъха залез от летището разбрах, че това бягство няма да бъде напразно.

Така започна моето едноседмично бягство от реалността…

Презаредих добре преди да тръгна из симпатичните шефилдски улички. Вече знаех, че ме очакват стръмни баирчета, които ти взимат душата, но моята вече беше взета.. така, че въобще не можеха да ме изплашат. Хванах под ръка най-милото създание, моето любимо Стели, и тръгнахме. Тръгнахме да опознаваме онази прекрасна и спокойна част от “зелените дробове” на Англия, наречена Шефилд.

Може би едно от първите неща, които трябва да видиш, стъпвайки на шефилдска земя, това е кметството. Тази величествена сграда остава трайно в съзнанието ти.  То се намира близо до “Градините на мира” и се отличава с готическата си архитектура. И тъй като сме страшни късметлийки със Стел, като по поръчка времето беше “top of the top”, съвсем нетипично за Англия, нали?

Малки, сладки дечковци цопваха крачета във фонтаните пред кметството, докато родителите им обменяха някоя друга приказка, поседнали на зелената тревичка. Цареше спокойствие и безгрижност, от които имах нужда точно в този момент.

Много близо до кметството се намира и зимната градина на Шефилд /Sheffield Winter Garden/. Тя е една от най-големите дървени сгради в Обединеното Кралство. Вътре могат да се видят невероятни растения, за които се полага особена грижа.

Но едно от най-вдъхновяващите места за мен, това си остана паркът-музей Уестън. Мястото, което ме накара да забравя, поне за малко, за нещата, които бях оставила в България, онези толкова незаменими неща. Влизаш вътре и започваш да се губиш в необятна красота, погледът ти не спира да шари с надеждата да не изпусне някое друго приятно кътче, където да щракнеш една-две снимки за спомен (при мен май бяха повече от една-две..много повече).

Вътре в самия парк се намира и “Mappin Art Gallery”. Една от многото впечатляващи сгради, които можеш да видиш в този необикновен град. Тя съдържа голяма част от природнонаучната история на Шефилд.

И говорейки за впечатляващи сгради няма как да пропусна катедралата в Шефилд /Sheffield Cathedral/. Заставаш пред нея и се губиш пред размерите и величието й. Това е място, което не се забравя. Специално място. Оставя трайна следа в съзнанието ти и те кара после дълго време да си спомняш за него, така е и със специалните хора.

Това беше едно от онези необходими бягства, след които се връщаш прероден или просто така би ти се искало да бъде. Дали се преродих ли? Може би. Не знам. Но нещото, което знам със сигурност е, че се върнах с пълни джобове. Джобове пълни с надежда и спомени –  и стари и нови. Спомените са хубаво нещо. Понякога, когато ти стане тъжно бъркаш в десния си джоб, изваждаш някой друг спомен, спомняш си и се усмихваш. Усмихваш се, защото сe е случило, защото е било, защото сте били – някъде, някога, с някого… ~Queen A.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s