Manchester!

Правило номер 1 : стани навреме!

Правило номер 2: извикай си такси навреме!

Правило номер 3 : стигни до гарата НАВРЕМЕ!

Е, при нас със Стел правилата не важат, затова чакахме на гарата в Шефилд цели 4 часа до следващия автобус за Манчестър, защото както можете да се досетите за нашия не успяхме да стигнем #навреме. Но какво са четири часа чакане, когато си с приятна компания. Поклюкарствахме си по български, както само ние си знаем, изпихме задължителната доза “Costa Coffee” и хоп “on the way to Manchester”. И от тук нататък ще ми бъде трудно да продължа, тъй като бях в транс от няколко часовия си престой там.. поне още две седмици след това.

Зачудих се. Kак е възможно нещо толкова за кратко да открадне съцето ти и да не искаш никога повече да си тръгнеш от него? Но като се замисля, нещо подобно ми се беше случило не отдавна..

Първи стъпки и вече бях влюбена. Сигурно ще си помислите, че съм изключително влюбчива натура и няма да сбъркате. Влюбвам се в красивите неща, онези неща, които ме докосват със своята уникалност. А Манчестър беше точно такъв – уникален!

“Albert Square” е едно прекрасно площадче, разположено пред една от най-впечатляващите с архитектурата си сгради – общината. (Тези англичани имат страшни общини,бе!)

 

Точно срещу общината се намира и статуята “Albert Memorial” , която няма как да подминеш просто така. Спираш се и се наслаждаваш. За снимките няма нужда да напомням, те са задължителни!

Недалеч от общината се намира и централната библиотека на Манчестър. Място, което задължително трябва да посетиш. На това му казвам аз библиотека. Изпитах желание да вляза вътре и да чета с часове, но за съжаление времето ни притискаше..

Винаги съм казвала, че любовта е движещата сила в живота на хората. Или поне в моя. Любов можем да открием навсякъде, във всичко, но не във всеки. Аз например я открих в едно облаче точно над библиотеката. Ето на това казвам – “Love is in the air”.

Ако сте ценители на изкуството вашето място е “Manchester Art Gallery”. Входът за посетители е свободен и влизайки вътре можете да се насладите на двуетажен спектакъл от експозиции. Една от най-впечатляващите за мен беше “To Be Human”. Картините не просто говореха, те “крещяха” изкуство.

И дойде време да спомена за едно от най-любимите ни места със Стел. Кое бихте предположили, че е то? Разбира се, че един от най-големите молове във Великобритания, а именно “Arndale”. Раят за всяко едно момиче, а защо не и за всяко едно момче. Вътре има за всекиго по нещо…даже по много неща. “Не съм аз ако не пръсна някои друг паунд в мола, много моля!”

Признавам си – сигурно аз бях най-мрънкащия човек в този ден. Не спрях да повтарям как искам да остана тук или да се върна поне още веднъж, защото със сигурност не можахме да видим цялата красота на Манчестър.

Но каквото и да си говорим няма нищо по-хубаво от дома. Осъзнах колко много обичам това, което имам тогава, когато видях красотата на София от птичи поглед. Виждайки катедралата “Александър Невски” нещо в мен трепна и побързах да извадя телефона си и да снимам. Направих за себе си един много прост, но съществен извод: пътувай, опознавай, изживявай, но винаги се връщай там, където си бил най-щастлив, значим и очакван, а именно – at home. ~Queen A.

 

 

 

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s