It was all a dream

“Вече знаеш къде заспивам” .. така се пееше в една от песните на #theweeknd. А след като заспя? След това не знаеш. Знам само аз. Ще ме попиташ ли за след това? Няма да попиташ, от къде тази смелост. Не се пита. Такива като теб не питат. За след това сама ще ти разкажа. Ще се опитам да го разкажа красиво, поне колкото теб. Ти ме научи. И да не очаквам нищо, пак ти ме научи. Очакванията не били хубаво нещо, така казваше. “За мечти не се говори, за мечтите се мълчи” – така казвах. Но вече не мълча. Сещаш се защо, нали?

За след това щях да ти разказвам. За сънищата ли да ти разкажа или за мечтите? Мога и за двете. И двете беше ти. Сега си нищо. Бил си толкова много неща, не само сън или мечта. На сън мечтаех и в мечтите си сънувах. Затвори очи и помечтай. Сега се събуди, било е сън. Така бързо превключваше каналите, въпреки че не обичаше да гледаш телевизия. Все бързаше. И от бързане до никъде не стигна. И аз не стигнах. Спрях, но вече тръгнах. Вървенето било полезно, пробвай!

Затварям очи и започвам да мечтая. Знам, че се питаш дали си там и сам ли си. Тук си, но не си сам. И с мен не си. Говориш красиво, както само ти умееш. Не спираш да се смееш. Смехът бил здраве. Така ли се лекуваш? Няма лек и ти го знаеш. За момент и ти започваш да мечтаеш. И аз съм там. И в твоите мечти присъствам и в сънищата ти дори. За момент си там и после пак се връщаш. Такъв беше ти, на едно място дълго време не можеше да се задържаш. Задържаше се, когато нямаше къде другаде да отидеш. После тръгваш си и пак се връщаш. Не се ли измори? Измори се и още как. Настъпва мрак и това е знак. Вече не те виждам. Дали си сам или не си – не знам. Само знам, че аз съм там – в твоя мрак. В мрака, от който те е страх. Страх те е да не се появя пак. Появя ли се, се връщаш, а ти се измори. Но и аз се изморих. Сядам да почина. И мракът превръща се в светлина. Пак ли си ти? И пак ли се връщаш? Отварям очи, слънцето ме заслепява, усмихва ми се, но не както ми се усмихваше ти. It was all a dream и слава Богу!

Вече знаеш за след това. Странно е, нали? Тук си, а после изведнъж те няма. #Turn off  – сънят е бил измама. Питаш се – толкова ли е лесно? Лесно е, разбира се. И за спомените можем да си поговорим. Знам, че и ти имаш какво да ми разкажеш. Казвал си. Казваш. Но аз отказвам да те слушам. Оглушах и онемях за теб. Питаш се със зрението как съм? Надалеч не виждам, всички знаят. Но отблизо съм трепач, затова стой далече. Отблизо обичам да ми е ясно, а ти си мътен като локва след пороен дъжд, а знаеш как ненадиждам дъжда… ~Queen A.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s