The spirit of nature

Има и такива дни… захвърляш суетата, нахлузваш анцуга, слагаш кецовете, хващаш един добър приятел под ръка и бягаш. Бягаш там, където никой не иска нищо в замяна, там където ти се дава повече, отколкото ти се отнема. На място, на което доброволно позволяваш дъха ти да спре, за да се преродиш отново. Ще си кажеш, че бягствата са ми в кръвта и няма да сбъркаш. А ако и на теб ти се иска поне за миг да “избягаш” от реалността и да се пренесеш на едно от никого взимащо и на всекиго даващо място – “избягай пак с мен” and feel the spirit of nature.. ❤ 

Понякога си мисля, че във вените ми тече не кръв, а вода. Морето ми е майка, а слънцето баща.  Като всяка добра майка и моята ме чака с отверени обятия скоро да се прибера, а баща ми всяка сутрин неуморимо ми напомня, че където и да отида винаги ще е там, за да ми подаде ръка. Когато ми се ядоса обаче обстановката така се нажежава, че като малко дете бързам да се скрия в обятията на мама. Уви, днес мама я няма, а татко е доста ядосан… И сега какво? Ще трябва да се бяга нанякъде! 😀 #Today езерото ще ми бъде майка, #sorry тате, ама пак ми се размина. ❤

Панчаревското езеро успя да ме спаси от гнева на изпепеляващото слънце. Искрени благодарности! 😀 Признавам си, ако не беше то, сега щях да си лежа в леглото, гледайки някой сериал и изпитвайки жестока… неописуема… раздираща вина, че проектът ми по “Управление на брЕнда” все още не е готов. Е, “брендито” малко ще почака, такива опияти не ми понасят добре, така, че умишлено отлагам срещата си с тях. 😀

Истината е, че красотата на заобикалящата ме природа опиянява дори повече от “брендито”, но я приемам с отверени обятия, или по-скоро тя прие мен… Днес е повече от прекрасна, сякаш иска да ми покаже за пореден път, че никоя друга не може да я замени. Права е – не може! Трудно се заменя нещо, което те е докоснало толкова силно, нещо, което е оставило траен белег в съзнанието ти. Такива неща те преследват където и да си, напомнят за себе си при всеки удобен случай и те карат да бъдеш сляп за всички останали!

Истината е, че ми подари толкова много любов и внимание, че щеше да бъде доста егоистично от моя страна да не й отвърна със същото…

Освен любов ми подари и няколко доста интересни срещи. Не, не с “брендито”, спокойно. Запознай се със Щерьо и Буба, моите нови дружки. 😀  И те като мен позират добре пред обектива или поне се опитваме. ха-ха 😀

След всяко малко бягство в главата ми нахлуват различни мисли, навярно толкова дълбоки, колкото самото езеро. 😃  Може би някои от тях ще споделя с теб скоро в рубриката “A’s thoughts”, а до тогава не спирай да се усмихваш, обичай, пътувай, живей! And let yourself be inspired…

 

 

With love,

Queen A. ❤

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s