Quick Turkey Trip

Hi, loves!

Както обещах в последния блог пост днес ще се поразходим за малко извън границите на България, но все пак не чак толкова далеч. Днешният #TRAVEL пост е посветен на двудневния ми престой в турския град Одрин. Навярно първичната асоциация на повечето от вас е “градът на евтиния пазар” – напълно оправдано, защото моята беше същата. Но благодарение на европейския проект “Path of Legends” ми се предостави възможността да погледна отвъд своите предубеждения. Оказа се, че Одрин е едно градче, пълно с исторически забележителности, които навярно дори вие самите сте пропуснали, живеейки в заблудата, че той не може да ви предостави нищо повече от евтин прах за пране.
Днес ще ви запозная с една малка част от историческото богатство на Одрин – Голямата Синегога, Музеят на Здравето, джамията “Селимие” – най-голямата джамия на територията на Турция и българската църква “Св. Константин и Елена”.

Преди 7 години Голямата Синегога е била полу срутена, смятало се е, че единствената следа от турските евреи ще остане само спомен, но уви! Сега Голямата Синегога е по-впечатляваща от всякога. Със своята яркожълта фасада, тя става олицетворение на жаркото Слънце, озаряващо овехтелите дървени къщи в бившия еврейски квартал. Тя се намира недалеч от центъра на града, така че ако имате възможност посетете я – ще останете възхитени!

Музеят на здравето или така наречения “Дворец на султан Баязид II” е бил използван като болница предимно за лечениято на хора с психични заболявания. И ако в Европа тези хора са били категорично отхвърляни от обществото и обричани на крайни мъчения – едно, от които изгаряне на клада, то в музея на здравето пациентите с психични заболявания са били лекувани с лечебна музика, омайни аромати и др. В двореца е имало джамия, медицинско училище, музикално училище, болнично заведение, аптека и пр. Едно от най-интересните неща за мен беше, че всичко това е пресъздадено с помощта на восъчни фигури, изобразяващи лекари, пациенти, учители и студенти, за чието изработване е помогнал Музея на Мадам Тюсо в Лондон.

Във всяка една от тези малки стаички са пресъздадени различните дейности, извършвани в музея, с помощта на восъчните фигури.

Безспорно едно от най-впечатляващите творения на турците е джамията “Селимие” – най-голямата джамия в Турция. Още с влизането в града, както и от всяка точка на него, тя се набива на очи. На пръв поглед ще си кажете – “Да, това е нещо голямо!”, но истината е, че приближавайки се до нея тя определено респектира с размерите си.
Ако решите да погледнете величието й и отвътре, то тогава задължително трябва да се придържате към няколко основни правила:
1. Забранено е стъпването с обувки върху червения килим на прага на джамията – събувате се и едва тогава влизате (ако не искате да получите някои гневен поглед и силно навикване от жителите, обикалящи наоколо 😀 )
2. Още на входа жените получават кърпи, с които да покрият косите си
3. А за онези, пропуснали да прикрият краката си или някоя друга по-разголена част от тялото, се дават допълнителни шалове или поли( тук обаче ме хванаха подготвена, както никога досега 😀 )
И така екипирани по всички норми и традиции сте готови да бъдете погълнати от величието на това място!

Излизайки от джамията ще се натъкнете на един от многото пазари, отрупани с всякакви стоки. Място, на което можете да откриете всичко от сувенири до сладки изделия.

И стигаме до моето най-любимо място, а именно  българката църква “Св. Константин и Елена” – най-красивото и спретнато местенце в цял Одрин. Духът на българското се усеща метри преди нея. Още с влизането въздухът е някак различен. Отвътре църквата попада в прегръдките на зелени дръвчета и ароматни рози. Не толкова мащабна по размери, но пък толкова българска и истинска, отличаваща се от всичко видяно досега.

Надявам се този #TRAVEL пост да е бил полезен и интересен, а сега ви пожелавам приятна Сряда и до следващия път, когато ще се включа директно от “любимото синьо”, за да се заредим с малко “Vitamin SEA”.

With love,
Queen A.

 

2 thoughts on “Quick Turkey Trip

  1. Добър вечер, селям, мерхаба и на Одрин 🙂
    След дългият ми ден вече в леглото и с лап топ в ръце проверявайки си пощата, на 8-ми таб в диалоговия ми прозорец стои блогът на Айлин. Паметта ми все още не ми изневерява, а днес е сряда и останах изключително изненадан от тази статия, която четох до преди малко.
    Поздравления за разходката и проницателността на добър разказвач. Надявам се, че никой няма да остане отегчен, ако и аз разкажа нещичко в този ред и дух на мисли. Все пак е блог.
    Както казах – проницателно. Ще допълня и мой опит с Одрин, където една сутрин се качих в колата и от София-Хасково чак в Одрин, около обяд. Според тогавашната ми навигация се намирах в периферията на Одрин в издирване на майстор художник по местното им изкуство наречено ЕБРУ. Тъй като няколко месеца по-рано имах горчиви опит с едни от най-добрите майстори на Ебру в Истанбул, беше време за реванш, а целта: тънкостта и способите за достигане на една завършена картина нарисувана във вода. Колкото и странно да звучи, да така е. Рисува се във вода. И понеже най-големите майстори на това изкуство се намираха в Истанбул, с които се бях срещнал и за съжаление отказаха да ми дадат каквато и да е информация за стила на рисуване, след известно търсене се намери още един в Одрин. Само ще вметна, че същите майстори от Истанбул пред мен забраниха на служителите си да ми продадат четки, материали и други консумативи с които се рисува, с предлог : “Да не взема да им изнеса изкуството в чужда държава” . Признавам, че бях онемял, предвид факта, че до там бях пътувал само във връзка с този стил. Художникът майстор от Одрин се оказа изключително любезен и отзивчив и дълго време събеседвахме с него и дъщеря му. Сградата в която се помещаваше много прилича на тези от снимките направени от Айлин по-горе, стара, с вътрешен двор и от камък (любимото ми строителство). Като всеки разказ и моя завърши с хепи енд.

    Сега ще вкарам няколко щрихи и за което се надявам на авторката да подходи благородно 🙂
    1. Най- голямата джамия в Турция е Адана Сабанджъ Меркез и е с по-голям капацитет от Селимие.
    2. Преди Селимие са: Анкара Коджатепе, Султанахмет (построена е от Мимар Синан, ако на някой му е интересно може да се запознае с живота на този архитект, ще останете изненадани от неговата личност – харесвам я – има различно излъчване) , Фатих Джамия и Селимие.

    Вече 22 часа минава, а аз ставам много рано и вече ми се приспива. С пожелания за приятно изкарване на авторката ни в Одрин и благодарности за времето и усилията, които отделя.

    Хубава вечер на всички 🙂

    П.С. Има една традиция, че който ходи в Турция, се връща лакомства и черпи, а именно с баклава и локум. На мен любимата ми баклава е с фино филиран шам фъстък и лешник. Тази комбинация трудно се намира. Ако бъда почерпен връщам жеста Х 3 (за щастие) :-)))

    Лека……

    Liked by 1 person

    1. Добър вечер!
      Авторката подхожда изключително радостно на този коментар и най-вече на оточнението , което се внесе с него. Истината е, че въпроса за най-голямата джамия блуждаеше в съзнанието ми и тайно се надявах пишейки това, че Селимие е най-голямата , да се намери някой, който да ме поправи ако греша, тъй като твърденията за нея в това отношение на доста места са противоречиви. И ето на! Благодаря много за това включване! Спокойна вечер!😊

      Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s