Какво се случи през 2017?

Happy New Year, loves!

Честита Нова Година! И добре дошли отново в нашия малък свят. Като за начало искам да благодаря на всички  Вас, които отделят от ценното си време, за да хвърлят по един поглед над моите постове. It means a lot to me! ❤ Благодаря Ви за милите коментари и ежедневната подкрепа, които ми давате. Без Вас всичко това щеше да изгуби смисъл!
Много се чудих какъв да бъде първият  блог пост за 2018г. В главата ми се въртяха какви ли не идеи, но накрая реших да се върна като за последно през спомените, които ми донесе 2017. Оказа се по-вълнуваща, отколкото си представях. Сякаш в съзнанието ми 2017 не бе чак толкова прекрасна. Живях с идеята, че ми е отнела повече, отколкото ми е дала, но уви! Ето защо избрах точно този начин, за да ви честитя новата година. Препускайки през спомените, осъзнах колко черногледо и неблагодарно гледаме на живота, а не трябва. И мисля, че това бе най-подхудящият начин да го напомня както на самата себе си, така и на Вас. Бъдете благодарни! Както за добрите неща, които Ви се случват, така и за лошите. 2017 ме научи на нещо много важно, на умението да превръщам минусите в плюсове. Вярвам, че отнемайки ти нещо, съдбата те подготвя да ти подари друго – много по-голямо и вълнуващо!

Но стига дълбоки разсъждения, нека да започваме! 😀

ЯНУАРИ
Януари беше месецът, в които ме връхлетя идеята да създам моето малко “бебе” блогче, хаха. Истината е, че голяма вина за това има една от най-близките ми приятелки stellabachiyska . В една студена януарска вечер, пишейки поредния стих, реших да й го изпратя. Отговорът се забави с няколко минути.. Хм, казах си, тук нещо не съм се справила като хората, а то какво имаше да се справям. Аз пишех, за да забравя, или пък може би, за да НЕ забравя. Нахвърлях 5-6 стиха за няколко минути и после не забравях. Тогава изведнъж, препрочитайки за стотен път написаното, получих съобщение:
– Маме, защо не си направиш блог? (да, казваме си “Маме”, но това е малко по-дълга история, която може би някои ден ще споделя с Вас, хаха.)
-Блог?! – казах й аз.
-Да, блог, някъде където да споделяш с хората нещата, които пишеш.
Първата ми мисъл беше: изключено, това няма как да се случи! Не си представях как бих позволила на  някой друг, освен най-близките ми приятели, да се докосне до най-съкровените ми мисли.
И така един ден, наслаждавайки се на поредния незабравим залез над любимия ми Бургас, си казах – защо пък не! Нищо не губя ако просто опитам. И не загубих! Спечелих всички Вас, моите читатели! ❤
Истината е, че толкова пъти се отказвах, толкова пъти бях несигурна в себе си. Толкова пъти триех всичко и започвах отначало и така чак до Юни, когато вече бях напълно сигурна, че това е нещото, което искам най-много в този момент! И така започна всичко..

ФЕВРУАРИ

Сигурна съм, че моят Февруари не е бил много по-различен от Вашия. Сесийката почука на вратата за трета поредна година, ей така, за да ми  скапе настроението и да ми напомни, че всяко хубаво нещо има своя край. Но това не ми попречи на всекидневните разходки из нощна София. Сякаш излизах, за да докажа сама на себе си, че непрестанните ми протести в първи курс са били напълно неоснователи. 😀

МАРТ

Хм, Март. Март ме научи да губя. Март ме научи, че случайни срещи не съществуват и че всеки идва със своята мисия. А неговата мисия бе да ме научи, че не всичко е на всяка цена. Научи ме да бягам, но не защото ме е страх, а защото се обичам. Март ме научи да се обичам за втори път. Сякаш първият не бе достатъчен. И така почти всяка вечер сядах и пишех, защото имах муза. Да, имах от онези музи, които размътват съзнанието ти и единственият начин да го изчистиш е пишейки. И така пишейки създадох една от любимите си статии : It was all a dream!, защото беше! 🙂 Е, докато пишех и хапвах, то е ясно, хаха!

АПРИЛ

Ах, Април! Април ме срещна с градът, който се запечата завинаги в съзнанието ми, а именно Манчестър. Все още не мога да забравя как се тръшках тръгвайки си от там. Бях готова да се върна още на следващия ден, дори с риск да изпусна полета си за България, който беше от Шефилд. И споменавайки Шефилд, няма как да пропусна едноседмичния си престой там. Това градче ми помогна да забравя за онова, което така упорито се бе вкопчило в съзнанието ми. С това пътуване се убедих, че най-добрият лек е да избягаш надалеч. Някъде, където не познаваш никого и никой не познава теб.

МАЙ

Запомних Май с една много дълго чакана и уговаряна фотосесия, съвместно с martinmomchilov_, но както обичам да казвам: всичко се случва тогава, когато трябва и защото така трябва – нито по-късно, нито по-рано. И така с тази фотосесия, някак неволно, пресъздадохме “турбуленцията от емоции”, която беше преминала през мен през изминалите месеци. А ако случайно сте я пропуснали можете да я откриете тук: TURBULENCE of EMOTIONS.

ЮНИ

Моят любим Юни! Със сигурност това беше моят месец. Именно тогава, на 1-ви Юни, сложих началото на това незабравимо приключение. Посрещнах го с толкова притеснение, толкова колебание и несигурност, но знам, че си е струвало. И докато Вие продължавате да ме четете ще знам, че си струва!
Освен с раждането на ASPIRE TO INSPIRE BY QUEEN A., Юни беше запомнен и с участието ми в заснемането на една  от хитовите песни за 2017г – #SamoPoTatusi, на Pavell & Venci Venc’. Но и с още нещо! Как бих могла да пропусна факта, че помъдрях с още една година. 😀 Ако сте любопитни кои са 22-те неща, които научих за своите 22 години можете да научите тук .

ЮЛИ/АВГУСТ

Както казваме по бургаски – Юли и Август  го ударих на пълен айляк. 😀 И как иначе. Лятната сесия приключи и беше време за заслужена почивка. Бях си обещала, че през Юли и Август  ще посещавам места, които странно дотогава не бях посещавала, въпреки, че са ми били под носа. 😀 И така учудващо, за повечето от Вас, реших да посетя остров Св. Анастасия, който е една от летните атракции в Бургас. Истината е, че си го представях по-голям, но пък и със сравнително малките си размери ме накара да си помечтая, ей така, просто, защото живота е прекрасен!
Другата дестинация беше крепостта Царевец. И макар да съм прекарала половината от живота си точно в тази част на България, все не ми е оставало време за нея. Осъзнах, че много съм закъсняла. Само, че не можеше ли да е малко по-хладничко? Имах чувството, че мозъка ми се пържи на бавен огън и всеки момент ще стане готов за консумация, хаха.

Посетих още Етнографският комплекс “Етър”, както и Дряновският манастир, влязох и в пещерата “Бачо Киро” и се разцелувах сто пъти за умното решение, което съм взела, въпреки  забавената ми вече мисловна дейност, хаха.
(П.С бих се радвала ако ми напишете коментар, дали бихте искали да напиша блог пост за Етнографски комплекс “Етър” и Дряновски манастир.)
След тези дестинации, реших да отделя време и на някои от любимите ми плажове по южното черноморие. Любимо време, с любими хора. Това е достатъчно.
През тези месеци посетих и още едно местенце – Одрин, Турция. Благодарение на европейския проект “Path of Legends” ми се предостави възможността да погледна отвъд своите предубеждения, свързани с това градче. Обиколихме някои от най-забележителните места там, което ме накара да повярвам, че Одрин крие много повече, отколкото предполагаме.

СЕПТЕМВРИ

Септември беше запомнен с предизвикателство. Предизвикателството да се видя в една малко по-различна светлина, заснемайки лятна фотосесия с един украински фотограф. Смятам, че поне веднъж в годината трябва да си поставяме предизвикателства пред, които иначе трудно бихме се изправили. Интересно, какво ли ще бъде  моето през 2018г? 😀

ОКТОМВРИ

През октомври вече беше време да се събудя от летния си сън и да се завърна отново в света на блогърството. 😀 Тогава бях на #FASHION вълна и Ви представих, няколко любими #TRENDY autumn outfits. Октомври го свързвам и със започването на последната ми година в унито, ще се разплача, но от щастие, хаха. Тогава се осъществи и първата ми колаборация, съвместно с новооткрит столичен салон за красота “INSPIRE BEAUTY CENTER“. Едно място, което наистина вдъхновява. За мен беше истинско щастие, че избраха точно мен за отразяването на тяхното събитие.

НОЕМВРИ

Не знам дали Юни или Ноември беше по-любим за мен, но може би скоро ще разбера. Ноември го запомних с поредното си посещение в Одрин, но този път с кой? С Бачийска, разбира се. 😀 Признавам си, пътуванията ми с нея винаги са били доста запомнящи се. Това обаче ме накара да повярвам за втори път тази година, че случайни неща не съществуват!

ДЕКЕМВРИ

И дойде време на последния месец от годината. Месецът на равносметките. Тогава работих съвместно с GEO GLIMPSE TRAVEL. Ако сте пропуснали да прочетете моята статия за тях, можете да я откриете тук.

Декември сложи край на една емоционална, на моменти разтърсваща, но много запомняща се година. Научих много, понякога губих, а друг път побеждавах, победих дори себе си. Да надмогна себе си и собсвените си мисли  беше може би една от най-трудните битки, с които се сблъсках. Но успях! Успехът винаги е налице, тогава когато няма маски, няма двойна игра. Тогава, когато избираш да бъдеш себе си, пред това да бъдеш някого другиго. Защото ти си единствен и това те прави неповторим!
Затворих композицията на своята година връщайки се там, където съм била най-щастлива, а именно в Бургас. Мястото, което нося в сърцето си, където и да отида. Мястото, за което ще Ви разкажа в следващия си блог пост.
Ще завърша този, надявам се не много дълъг пост, с благодарност. Благодаря Ви за пореден път, че ме четете и подкрепяте. Благодаря Ви, че за 6 месеца станахме над 6000 в Instagram и над 1000 във Facebook. Благодаря Ви затова, че помогнахте на едно лутащо се момиче да намери своя път и да го върви стремглаво напред!
You are the best!
With love,
Queen A.

One thought on “Какво се случи през 2017?

  1. За много години и честита нова 2018 година на всички читатели на блога на Айлин.
    С голям интерес прочетох този пост. Признавам, че на авторката ни не ѝ липсва дар слово.
    По повод на предложението за подробен пост за Дряново- Етъра и изобщо Габровската местност – аз съм за 😉
    Само, че ще отправя едно предизвикателство към авторката ни. Тъй като всички места са ми повече от познати както в исторически така и в демографски аспект назад и напред във времето (ето го и самото предизвикателство 😊) г-це Айлин, моля вземете с вас г-ца Бачийска и заповядайте на по чаша вино в Боженци. Кажете точна дата и ще гледам и аз да съм там. Имам какво да разкажа, а вие ще има какво да научите и се надявам да е забавно и интересно за всички ни, както и за читателите впоследствие.
    Надявам се авторката ни да приеме поканата и предизвикателството.

    Хайде на слука от мен 😉

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s